Откъде идва протеинът: България, Европа и светът
В България 61% от протеина идва от животински храни, най-вече от месо и млечни, а 39% от растения (FAO, 2023). През 1961 г. растенията дават три четвърти от него: хляб, боб, леща. Тук ще видиш откъде идва протеинът в България, в Европа и по света, как се промени чинията ни за 60 години и какво значат тези числа за твоето ядене.
Накратко
- През 2023 г. в България на човек на ден има налични 86,5 g протеин. В Европа са 113,1 g, по света 92,2 g (FAO).
- 61% от този протеин в България е от животински храни, почти колкото в Европа (62%) и много повече от световните 42%.
- През 1961 г. растенията дават 74% от протеина в България. През 2023 г. дават 39%.
- Месото и млечните храни носят най-много: 26,3 g и 19,9 g на ден. Рибата и яйцата са малка част.
- Наличност не значи изядено: данните не броят храната, която се изхвърля в магазина и вкъщи.
Как се мери откъде идва протеинът
Никой не претегля чинията на всеки българин. Числата идват от хранителните баланси на FAO, организацията на ООН за прехраната и земеделието. Логиката е като домашен бюджет, само че за храна.
- Какво влиза. Произведеното в страната плюс вноса, коригирано с промяната в запасите.
- Какво излиза. Износ, фураж за животните, семена, преработка, нехранителна употреба и загуби при съхранение и превоз.
- Какво остава. Храната, налична за хората. Тя се дели на броя на населението и се превръща в грамове протеин на човек на ден.
Our World in Data подрежда тези данни в пет групи: растителни храни, месо, млечни, риба и морски дарове, яйца. Последната година в базата е 2023.
Важно
Числата показват храната, налична за хората в страната. Данните не включват храната, изхвърлена в магазина, ресторанта и вкъщи. Реално изяденото е по-малко от числата тук.
България, Европа и светът в една таблица
Ето колко грама протеин на човек на ден има от всяка група през 2023 г.
| Източник | България | Европа | Свят |
|---|---|---|---|
| Растителни храни | 33,7 g | 43,4 g | 53,4 g |
| Месо | 26,3 g | 33,0 g | 19,1 g |
| Мляко и млечни | 19,9 g | 24,2 g | 9,4 g |
| Риба и морски дарове | 2,2 g | 6,0 g | 5,5 g |
| Яйца | 1,6 g | 4,3 g | 3,3 g |
| Общо (с другите животински храни) | 86,5 g | 113,1 g | 92,2 g |
| Дял на животинския протеин | 61% | 62% | 42% |
Две неща се виждат веднага. Първо, разпределението в България прилича на европейското: около 6 от всеки 10 грама идват от животински храни. Второ, общото количество у нас е по-малко, с около 27 g на ден под средното за Европа.
От боб към месо: как се промени българската чиния
Ако баба ти е родена около 1940 г., тя е израснала в друга кухня. През 1961 г. растителните храни дават 67,3 g протеин на ден, а животинските 23,4 g. Месото е 10,7 g, млечните 8,4 g.
| Година | Растителен | Животински | Общо |
|---|---|---|---|
| 1961 | 67,3 g | 23,4 g | 90,7 g |
| 1980 | 60,2 g | 43,3 g | 103,5 g |
| 2000 | 44,7 g | 41,1 g | 85,8 g |
| 2023 | 33,7 g | 52,8 g | 86,5 g |
За 62 години растителният протеин у нас е намалял наполовина, а животинският е пораснал повече от два пъти. Месото е 2,5 пъти повече (26,3 g), млечните също над два пъти (19,9 g). Общото количество днес е близо до това от 1961 г. Сменило се е откъде идва.
Данните показват промяната, но не и причините за нея. Затова тук не гадаем.
Какво има в българската чиния: свинско, пилешко и сирене
Кое месо стои зад тези 26,3 g? Според същите данни на FAO през 2023 г. в България на човек има 32,8 kg свинско и 25,9 kg птиче месо годишно. Говеждото е само 2,8 kg, при 13,4 kg средно за Европа.
Млечните храни са другият стълб. С 19,9 g на ден те дават почти една четвърт от протеина в петте групи, а по света делът им е около една десета. В тази група са сиренето, кашкавалът, киселото и прясното мляко. Колко протеин има във всяко от тях, виж в протеинът в храните.
Риба и яйца: малката част
Рибата и морските дарове дават у нас 2,2 g протеин на ден. В Европа са 6,0 g, а по света 5,5 g. Тоест у нас рибата дава по-малко от половината от средното за Европа.
При яйцата трябва уговорка. За 2023 г. данните дават 1,6 g на ден, но до 2019 г. числото е около 2,5 до 2,7 g. Наличните яйца на човек падат от 8,65 kg през 2019 г. на 4,99 kg през 2020 г. Толкова рязка промяна за една година е необичайна, затова приемай последните години с резерва.
Съседите и останалият свят
Как изглеждаме до съседите и до другите континенти? Ето общото количество протеин и колко от него е животински, пак за 2023 г.
| Страна или регион | Общо на ден | Животински дял |
|---|---|---|
| Сърбия | 135,6 g | 46% |
| Турция | 119,7 g | 41% |
| Румъния | 112,4 g | 56% |
| Гърция | 112,0 g | 63% |
| Северна Македония | 103,1 g | 42% |
| България | 86,5 g | 61% |
| Азия | 95,0 g | 37% |
| Африка | 65,7 g | 23% |
В Сърбия, Турция и Северна Македония повече от половината протеин идва от растения. Гърция и Румъния са по-близо до нас по дял на животинския протеин, но с повече протеин общо. В Африка растенията дават над три четвърти от протеина.
Какво значи това за твоята чиния
Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) препоръчва 0,83 g протеин на килограм телесно тегло на ден за здрави възрастни. За човек от 70 kg това са около 58 g. Средната наличност в България е 86,5 g, тоест на хартия има с какво да се покрие.
Но средното число крие много. То не казва кой колко яде, нито дали протеинът е в закуската или се е събрал целият във вечерята. Колко ти трябва на теб, пресмяташ в колко протеин ти трябва на ден, а за ритъма през деня виж разпределението на протеина.
Няколко идеи от самите данни, без да сменяш кухнята си:
- Боб и леща вече са в българската тенджера. Те връщат част от растителния протеин, който през 1961 г. е бил основата на трапезата.
- Риба веднъж в седмицата в менюто е лесен начин да добавиш група, която у нас е рядкост.
- Яйце на закуска е бърз начин протеинът да не чака до обяд.
- Млечните храни са силна страна на българската кухня. Кисело мляко и сирене пасват на почти всяко ядене.
Кой е по-добрият избор, животински или растителен протеин? И двата имат място, а защо, обясняваме в животински и растителни протеини. А ако искаш да добавиш протеин към същата манджа без нова рецепта, MEALUP се поръсва върху готовото ядене: 1 порция (30 g) дава поне 20 g протеин.
Ядат ли българите достатъчно протеин?
Тези данни не могат да отговорят: те мерят храната, налична в страната, преди част от нея да се изхвърли. Средно в България има 86,5 g протеин на човек на ден, повече от препоръката на EFSA за повечето възрастни. Колко яде конкретен човек, зависи от неговото меню.
Откъде са данните?
От хранителните баланси на FAO за 2023 г., обработени и публикувани от Our World in Data. Те са последните налични към октомври 2026 г.
Защо в България има по-малко протеин, отколкото средно в Европа?
Данните показват разликата, но не и причината. Най-голяма е при растителните храни: 33,7 g у нас срещу 43,4 g средно за Европа.
Кое е по-добре, животински или растителен протеин?
И двата имат място в чинията. Разликите в качеството и как да комбинираш растителни храни са в статията за животински и растителни протеини.
Източници
- Our World in Data, "Per capita sources of protein", по данни на FAO Food Balances, 1961-2023, обновено 2026
- Our World in Data, "Daily per capita protein supply", по данни на FAO, 2026
- Our World in Data, "Daily protein supply from animal and plant-based foods", по данни на FAO, 2026
- Our World in Data, "Per capita meat consumption by type", по данни на FAO, 2026
- Our World in Data, "Per capita egg consumption", по данни на FAO, 2026
- Our World in Data, "Food Supply"
- Европейска комисия, Knowledge for Policy, "FAO Food Balance Sheets"
- EFSA, "EFSA sets population reference intakes for protein", 2012
